Разговор с доц. д-р Момчил Баев
В свят, в който информацията е на един клик разстояние, доверието в науката се оказва все по-крехко. Ваксините – едно от най-значимите постижения на съвременната медицина и общественото здраве – все по-често се превръщат в обект на съмнения, митове и противоречия. Какви са причините зад тази тенденция и как обществото може да изгради устойчив модел на информиран избор – разговаряме с доц. Момчил Баев, д.м.
Доц. Момчил Баев е експерт с над 15 години опит в областта на общественото здраве. Той е доцент по здравни грижи в Нов български университет и доктор по социална медицина. Основател е на Фондация „Астра Форум“, която работи активно за подобряване на здравната грамотност и комуникацията на науката. Между 2023 и 2025 г. е консултант към Европейската ракова организация по въпросите, свързани с HPV и превенцията на онкологични заболявания.
Защо според Вас в последните години се наблюдава спад в доверието към ваксините и науката като цяло?
– Доц. Баев: Спадът в доверието към ваксините може да бъде разгледан като мултифакторен социален и поведенчески феномен. От една страна, пандемията от COVID-19 изведе науката в центъра на общественото внимание, но същевременно демонстрира нейната динамична и еволюираща природа. Променящите се препоръки, базирани на нови научни доказателства, често бяха възприемани от обществото като непоследователност.
От друга страна, живеем в условията на т.нар. „инфодемия“ – свръхпредлагане на информация, в която достоверното и недостоверното съдържание съществуват паралелно. При липса на достатъчна здравна грамотност, това води до когнитивно претоварване и затруднено вземане на информирани решения. Не на последно място, ерозията на институционалното доверие допълнително усилва този процес. Това обаче е едната страна на ниското имунизационно покритие или пропуските в него. Другата страна принадлежи на здравните власти и контролните органи. Споменавам това в контекста на епидемичния взрив от морбили в Бяла Слатина, където 8 деца под 7-годишна възраст се лекуват, а още 5 са с ясно изразена картина на заболяването и тяхната диагноза е в процес на потвърждаване. Почти всички тези деца или нямат никаква ваксина за тази инфекция, или имат пропусната доза. Това ни показва, че е необходимо засилване на контрола на имунизациите.
Кои са най-разпространените митове за ваксините днес и защо те продължават да влияят толкова силно върху хората?
– Доц. Баев: Най-често срещаните митове са свързани с предполагаеми тежки нежелани лекарствени реакции, дългосрочни здравни рискове или недоказани връзки с различни заболявания. Тези твърдения често са лишени от научна обоснованост, но се разпространяват ефективно поради своята емоционална натовареност.
От психологическа гледна точка, тук играе роля т.нар. confirmation bias – склонността на хората да търсят и интерпретират информация по начин, който потвърждава предварително съществуващи убеждения. В комбинация със страха като доминиращ емоционален фактор, това прави митовете устойчиви във времето, дори и при наличието на убедителни научни доказателства в обратна посока.
Каква роля играят социалните мрежи и дезинформацията?
– Доц. Баев: Социалните мрежи функционират като ускорител на информационните процеси. Те позволяват бързо разпространение на съдържание, но същевременно липсва ефективен механизъм за предварителна верификация на информацията. Алгоритмите на платформите често приоритизират съдържание с висок емоционален заряд, което увеличава ангажираността, но не непременно достоверността.
Това създава условия за формиране на т.нар. „информационни ехокамери“, в които потребителите са изложени основно на сходни мнения и интерпретации. В такъв контекст дезинформацията не просто се разпространява, а се утвърждава като алтернативна „истина“. Моят апел е хората да не прекаляват с четенето на медицинска информация в интернет, защото там тя е смесена и с фалшива/ подвеждаща такава и четящият се обърква.
Къде според Вас се къса връзката между науката и обществото?
– Доц. Баев: Основният проблем е в транслацията на научното знание към широката публика. Научната комуникация често остава в рамките на академичния дискурс и не достига до обществото в разбираема и достъпна форма. В същото време не е необходимо всички в обществото да четат и разбират наука. За това имаме отделните специалисти във всички сфери на човешкото познание. В здравеопазването и медицината това са лекарите и другите медицински специалисти, които са учили точно това. Необходимо е хората да се допитват до тях за правилната информация. В същото време и медицинските специалисти трябва непрекъснато да провеждат продължаващо обучение и образование, за да са в течение на най-актуалната научна информация в сектора. Затова с Астра Форум и партньори ежегодно от 2022 година насам провеждаме Национална конференция по ваксинопредотвратими заболявания. Това е място за научен дебат за всички специалисти, които имат интерес към ваксините и заболяванията, които те предотвратяват. Като резултат от тази конференция, в последствие публикуваме сборник с доклади на изследователите, които пишат по темата. По този начин научната информация остава достъпна до всички колеги, които желаят да задълбочат познанията си.
Липсата на ефективна научна комуникация създава вакуум, който лесно се запълва от неекспертни източници. В този смисъл, не става въпрос единствено за дефицит на информация, а за дефицит на доверие и разбиране. Необходимо е изграждане на мост между науката и обществото чрез ясни, честни и емпатични послания. Отново, тази роля могат и трябва да изиграят медицинските специалисти – лекари, сестри, акушерки и тези, които се занимават с обществено здраве.
Комуникацията по темата каква роля играе в процеса?
– Доц. Баев: Комуникацията се оказва основният ключ в борбата с дезинформацията и страховете на хората. Уменията за ефективно общуване от страна на медицинския специалист, доказано се оказва, играят съществена роля в това как родителите възприемат ваксините за децата си. За да подобряваме тези умения сред колегите издадохме наръчник за медицински специалисти „Междуличностно общуване за имунизация“. Той се разпространява безплатно и служи като работно пособие в ежедневието на лекаря – изпълнен с множество примерни казуси и подходи за реакция.
HPV ваксината често попада в центъра на противоречия – защо тази тема остава толкова чувствителна?
– Доц. Баев: HPV ваксината е специфичен случай, тъй като е свързана със сексуалното и репродуктивното здраве – области, които традиционно са обект на социална стигма. Това затруднява открития обществен диалог и създава предпоставки за разпространение на неточна информация.
Освен това, преди повече от десетилетие ваксина срещу HPV също беше обект на лоша интерпретация и зле управляван комуникационен поток, което отново обърка гражданите.
Допълнително, липсата на достатъчно системна здравна комуникация относно онкогенния потенциал на определени типове HPV води до подценяване на реалния риск. Това създава парадокс, при който наличието на ефективна превантивна мярка не води до достатъчно високо ниво на обществено приемане. Решението тук би било все някога да достигнем до въвеждане на задължително здравно образование в училище от 1. до 12. Клас, което ще изгради у индивида ценности около здравето и неговото опазване. Вместо това се правят опити в образователната система да се прокарат някои екзотични идеи, които няма да имат ефект по отношение на ценностите.
Какво е най-важното, което хората трябва да знаят за HPV?
– Доц. Баев: HPV е един от най-разпространените вируси в световен мащаб, като повечето сексуално активни индивиди се срещат с него в даден етап от живота си. Предаването му се случва и при допир на кожа в кожа, без да е необходим сексуален контакт. Въпреки че в голяма част от случаите инфекцията протича асимптомно и се самоограничава, определени високорискови щамове са етиологично свързани с развитието на злокачествени заболявания и при двата пола.
От гледна точка на общественото здраве, HPV представлява класически пример за заболяване, при което първичната превенция чрез ваксинация и вторичната превенция чрез скрининг могат значително да редуцират заболяемостта и смъртността. Ваксината срещу HPV е на пазара от 20 години и вече е поставена на милиони хора по света. Някои държави дори са на път да изкоренят изцяло раковите заболявания, причинени от този вирус. В България, благодарение на усилията на много експерти, включително на Коалиция HPV, на която съм съосновател, интересът към ваксината расте значително и вече десетки хиляди дози са поставени на момчета и момичета.
Как можем като общество да изградим по-устойчиво доверие към медицината и експертите?
– Доц. Баев: Изграждането на доверие е дългосрочен процес, който изисква интегриран подход. На първо място стои прозрачността – ясна и последователна комуникация, базирана на научни доказателства. На второ място е ангажираността – създаване на пространство за диалог, в което притесненията на хората се адресират, а не се отхвърлят.
Образователната система също играе ключова роля чрез развитие на здравна грамотност и критично мислене. В крайна сметка, доверието не се налага – то се изгражда чрез последователни действия и професионална отговорност. Медицинските специалисти трябва да започнат по-целенасочено да развиват комуникационни умения и емпатично отношение. Това са неща, които се учат и не можем да простим тяхната липса.
Какъв съвет бихте дали на човек, който се колебае дали да се ваксинира?
– Доц. Баев: Бих препоръчал подход, основан на информираност и консултация със здравен специалист. Важно е човек да се ориентира към източници на информация, които са научно обосновани и проверени. Човек трябва да може искрено да сподели страховете и съмненията си, но отсреща да получи също толкова искрена реакция и обяснение, което да успокои тези страхове.
Решението за ваксинация следва да бъде резултат от рационална преценка на ползите и рисковете, а не от емоционални реакции или непроверени твърдения. Именно информираният избор е в основата на съвременното обществено здраве.
Заключение
Доверието в науката е ключов компонент на ефективните здравни политики и индивидуалните решения. В условията на информационно пренасищане и нарастваща дезинформация, ролята на експертите и отговорната комуникация става по-важна от всякога.
Благодарност
Екипът на MONOVITAL изказва своята искрена благодарност на доц. Момчил Баев, д.м. за задълбочения анализ, професионализма и ценния принос към темата.
Вярваме, че подобни експертни разговори са ключови за повишаване на здравната култура и изграждането на информирано и отговорно общество.